КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ХРАМ СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО - ЗЛАТНА ЯБЪЛКАВ ГОРНИ ВОДЕН

Горни Воден датира като селище още от 2 - 3 век сл. Христа, като тогава е бил в пределите на Източната Римска империя. Мъченици за Христа от този период са св Кирик и св. Иулита,които са пострадали по времето на диоклетиановите гонения в 303 г. на 15 юли. По късно в тяхна чест е съграден манастир над селото.

Всяка година на Преполовение се извършва литийно шествие от храма в Горни Воден до манастира с чудотворната икона на Майката Божия, наречена Златна Ябълка, която се почита за всякакви просби, но най - много от бездетни родители за да се сдобият с рожба. Тази икона датира от началото на 17 век, както и самият храм, а чудото извършено от Майката Божия с неплодната жена е станало през 1765 г. и е описано от Ананий Клинис, тогавашен игумен на манастира  Св. Св. Кирик и Иулита. Текстът е приложен допълнително.

Храмът датира от началото на 17 век, като е претърпял и две обновления през 1833г. и през 1896г., когато е въздигнат в сегашния си вид и размер. В нарктиката на храма, от дясната страна на вътрешната врата има мраморна плоча, която гласи следното: Някога Император Юстиниян издигна блестящ храм на Премъдростта*.

Сега с огромни усилия - храм на изявено Благодатната Богородица Чария се построи под надзирателството, както и с разходите на йеромонах Серафим от Хиос, заедно с Христодул, областния управител и други, през Архийерейството на Високопреосвещения Никифор Филипополски - родом Лезвиец, чиито призовавания Христе и Маичините молитви запиши в книгата на живота. Амин обяснение  Св. София  в Цариград

Тази плоча е от периода 1830-1833 година, когато първоначалният храм, датиращ от предвъзрожденската епоха - началото на 17 век е бил въздигнат в Сегашния си размер, но не и височина През 1896 година е извършена обновление на храма, включващо издигането му в сегашната височина и прибавяни на купол и притвор, ново зографисване, издигане на камбанария, снабдена през 1910 година и с часовник, донесен от Виена

От хрониките до нас е достигнал следния текст: През 1896 година, на 13 декември, при празнуването на свети Петозарни мъченици Авсентий, Евстатий, Евгений, Мардарий, Орест и св. девица Лукия, станало енгенясването /освещаването/ на църквата Св. Богородица – Успение  в село Горни Воден

Уникален бил и метохът прилежащ към храма, който е заснет  от Н. Тулешков преди рухването му през 1978 година. Според него той е от предвъзрожденската епоха и е включвал гостоприемница и стопански сгради. Сега е запазена само клисарницата и жилищните стаи над нея, където, по спомените на сина на протойерей Златан Тодоров, Тодор Тодоров, е живеело семейството на свещеника. До 1924г. в Г. Воден е живеело гръцко население , а храмът до 1906г. е бил подчинен на Цариградската патриаршия. Наричали селото  Малка Елада. През 1924г. по споразумението Моллов – Кафадарис  местното гръцко население се изселва за Гърция, а тук пристигат прогонените от там тракийци и македонци. След чудото с неплодната жена възниква традиция за празника посветен на това събитие, който се чества и до днес на петата събота от Великия пост, чудотворната икона на Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки още от първия петъчен акатис на поста. На чудотворната икона те престояват до празника ,т.е. 5 седмици и след прочитането на последния, пети акатис, те се раздават на празника на безплодните жени, за да се сдобият с рожба. Ритуалът за рожба включва и изработването на специален колан, който се изплита от три конеца, с които е бил обрамчен целият храм. Този ритуал е даден по време на съновидение от Пресвета Богородица на бездетна жена, нощувала в храма през 1818 година. Преданието разказва, че Майката Божия се явила насън на жената и и заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака  жена с три макари, с конците от които да обиколят храма и изплетат коланче, което неплодната жена да носи на кръста си докато зачене и роди рожба. Тази повеля на Божията Майка се  изпълнява в храма и до днес. Много са чудесата извършени от Божията Майка пред Нейната чудотворна икона през тези векове. Някои от тях са описани в пазещи се в местния музей поименници, за други съдим по дарените на иконата украси, а за трети се разказват и до сега предания. Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис трети преспива в храма през 1934г. и оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор,с който облицоват пода и едно златно енголпие, на чудотворната икона, чрез която Майката Божия продължава и сега да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.